Обичам хилядите пеперуди,
които хаотично в мен треперят.
Ти сетивата ми със гръм събуди
и щастието си не мога да измеря!
Обичам глуповатата усмивка,
която от лицето не залязва.
Обичам теб, така че свиквай,
не те заплашвам, просто отбелязвам:)
Обичам хилядите мигове,
в които със прегръдките ти се обличам!
Не са легенди, нито митове!
О, Господи! Обичам да обичам!
© Таня Момчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
