9.02.2013 г., 0:14

Обичам да те мразя

1.1K 0 5

Мразя те, защото караш ме да съм щастлив.

Мразя те, защото със усмивки ме даряваш.

Мразя, че със теб животът е красив,

мразя и това, че всичко ти ми даваш.

 

Мразя те, когато гледаш ме чаровно.

Мразя те, когато ме целунеш и прегърнеш...

Мразя те, когато търсиш ме редовно.

Мразя и когато напук при мен се върнеш.

 

И винаги във мен омразата ще пазя,

защото, знаеш ли какво? Обичам да те мразя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Недялков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Омразата ти е равносилна на любовта! Може би и двете са преплетени...
  • Alli11 - Не съм професионалист... Пак казвам... Аз пиша нещата така както ги чувствам... Ако публикувам нещо, то ще бъде измислено на момента... Пиша когато имам нужда и просто думите сами излизат от мен... Не задължавам никого да харесва творбите ми...
  • Чаровно!!!...Омраза, равносилна на преглътнат вик "обичам те"!.... Разбирам те,Jlan3!
  • Не очаквам хората, които четат стихотворението, да разберат истинския му смисъл... За мен е важно, да изразя, това което съм изпитвал и човекът на който е посветено да знае за какво става въпрос...
  • Каква е тая патологична омраза? Тя те кара да бъдеш щастлив и затова я мразиш?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...