Мразя те, защото караш ме да съм щастлив.
Мразя те, защото със усмивки ме даряваш.
Мразя, че със теб животът е красив,
мразя и това, че всичко ти ми даваш.
Мразя те, когато гледаш ме чаровно.
Мразя те, когато ме целунеш и прегърнеш...
Мразя те, когато търсиш ме редовно.
Мразя и когато напук при мен се върнеш.
И винаги във мен омразата ще пазя,
защото, знаеш ли какво? Обичам да те мразя!
© Станислав Недялков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
