обичам го,..
дори да наранява...
в мен детето скрило се,
като мишле...
обичам го...
и всичко бих му дала
сърцето си, живота си
дори света...
обичам го...
дори във мене да посява
чуството, че нещо силно тъй гори...
обичам го...
дори живота бих си дала,
за да видя пак ангелските му очи...
обичам го...
а той мойте чуства подминава
като човек, минаващ край дърво...
обичам го...
и всичко бих му дала...
ала едва ли той това разбра...
обичам го...
въпреки че не съзира...
очите ми пресъхнали от плач...
когато той от мен замина...
и в миг превърна от зората - здрач...
обичам го...
и знам, че друга с такава обич не ще го дари
обичам го...
и чакам мига, в който ще ми каже:"ти прости"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
дано не чакаш напразно