обичам Мара до полуда

България стана катун,
скоро ще има камили,
министри- бастун до бастун,
стърчат над нас на кокили.

На улицата надпис с тебешир
"обичам Мара до полуда"
и мравчици наоколо в шпалир,
го пазят, това е във Максуда..

В шадравана гледам циганета,
там пикаят, там и пият,
чисто голи, по дупета,
по свенливите се крият.

Мога още да рисувам,
и да пия джин с лимон,
мога да ви изтанцувам ,
танца- веселият слон.

Но като змей разлютен изпод шума
ще се скрия в дълбока  гора,
като сбъркана някак си дума,
като скръб по любима  жена.

Като стара ограда, и счупен будилник,
разглобено балканче, или руски хладилник.
Като звън на китара със провиснала струна
като череп на риба и лайно върху дюна.

Ще сгорча им живота!
И ще чупя кратуни,
на крадците народни,
че сме джунгла с маймуни

И както детенце пита ли пита,
стари ще питам, как се става комита,
как да пея в балкана, под небето ни синьо
как да гоня душмани и да ги давя във вино.