Обичам, обичам
Обичам, обичам
Тази късна любов, все едно откъде долетяла,
насъбрала сълзите ми в облак и на прага ми спряла.
По стъклото внезапно почука. Усмихна ме даже
и разсипа забравени чувства, вместо дъжд, на паважа.
Омагьосана тръгнах към нея. Отворих вратата.
Бе ти пръснала толкова скреж и роса по косата...
Ти стоеше пред мене премръзнал, напрегнат и сам,
и със поглед ми каза : Дойдох, топлина да ти дам.
Не изстивай, Любов! Прегърни ме. Ела да те стопля.
Изтръгни от гърдите ми, дълго задържани вопли.
Изведи ме навън. Нека редом със теб да изтичам
и със пълни гърди да извикам: Обичам, обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
