16 нояб. 2016 г., 17:49  

Обичам, обичам 

  Поэзия » Любовная
374 2 6

Обичам, обичам

 

Тази късна любов, все едно откъде долетяла,

насъбрала сълзите ми в облак и на прага ми спряла.

По стъклото внезапно почука. Усмихна ме даже

и разсипа забравени чувства, вместо дъжд, на паважа.

 

Омагьосана тръгнах към нея. Отворих вратата.

Бе ти пръснала толкова скреж и роса по косата...

Ти стоеше пред мене премръзнал, напрегнат и сам,

и със поглед ми каза : Дойдох, топлина да ти дам.

 

Не изстивай, Любов! Прегърни ме. Ела да те стопля.

Изтръгни от гърдите ми, дълго задържани вопли.

Изведи ме навън. Нека редом със теб да изтичам

и със пълни гърди да извикам: Обичам, обичам!

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно и лекокрило!
  • Много спокойно и осъзнато чувство блика от тук. Поздравления!
  • Чудесен!
  • Чудесен стих, Мари! Хубаво е, когато можеш да извикаш "Обичам, обичам"!
  • Колко е хубаво да можеш да кажеш на някого обичам те! Да почувстваш топлината му, независимо от годините и да бъдеш щастлив!
  • "Не изстивай, Любов! Прегърни ме. Ела да те стопля."
    Късната любов е осъзната, тя осмисля дните ни и ни топли, топли... Поздравления, Мари Елен!
Предложения
: ??:??