Обичам Те
"Обичам те", да чуеш за първи път
от устните най-нежни, близко, твойта плът.
Да чуеш ти тез думи две
от векове най-ценни за всяко сърце.
Да чуеш и ням да останеш там,
без звук и мисъл сам,
захвърлен в смут, във щастие и плен
на най-прекрасното съкровище, аз и ти със мен.
Да чуеш тез думи свети,
ти чакаш ги безброй нощи и ето, на ти!
Ах, губиш свяст, земята е под теб, а ти...
Летиш там горе в небесата, при луната, която тихо спи.
Да чуеш, да чуеш ехото на рая.
Нима дошъл е краят?
Или началото? Очакването свърши,
ти гледаш в две очи и сляпо търсиш
с твои думи да отвърнеш,
но нищото в главата ти зове. Ти се извърнеш
и видиш пропастта. Дълбока е нали ?
Улавяш погледа и пак, спасението е там и край на самотата
и бяхме ний, сме, ще бъдем едно, но в две различни
обич така безкрайна, че човешки ум не мож я побере, и чувства най-лични,
мечтите мои от теб са изградени
от теб и само за теб !!!
Тогава в порив див на страст и обич безразмерна,
в прегръдката си вземам нея. Красива е и ето мерна
мойта мисъл, думи две, за нея сътворени
от тяло, ум, сърце излени.
Обичам те! Обичам те! Обичам те...
За теб живея с тез думи две!
от устните най-нежни, близко, твойта плът.
Да чуеш ти тез думи две
от векове най-ценни за всяко сърце.
Да чуеш и ням да останеш там,
без звук и мисъл сам,
захвърлен в смут, във щастие и плен
на най-прекрасното съкровище, аз и ти със мен.
Да чуеш тез думи свети,
ти чакаш ги безброй нощи и ето, на ти!
Ах, губиш свяст, земята е под теб, а ти...
Летиш там горе в небесата, при луната, която тихо спи.
Да чуеш, да чуеш ехото на рая.
Нима дошъл е краят?
Или началото? Очакването свърши,
ти гледаш в две очи и сляпо търсиш
с твои думи да отвърнеш,
но нищото в главата ти зове. Ти се извърнеш
и видиш пропастта. Дълбока е нали ?
Улавяш погледа и пак, спасението е там и край на самотата
и бяхме ний, сме, ще бъдем едно, но в две различни
обич така безкрайна, че човешки ум не мож я побере, и чувства най-лични,
мечтите мои от теб са изградени
от теб и само за теб !!!
Тогава в порив див на страст и обич безразмерна,
в прегръдката си вземам нея. Красива е и ето мерна
мойта мисъл, думи две, за нея сътворени
от тяло, ум, сърце излени.
Обичам те! Обичам те! Обичам те...
За теб живея с тез думи две!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Иванов Всички права запазени
