Обичам те
Всеки ден се чудя що да сторя,
що да кажа, ако днеска аз те срещна.
Със спокоен глас ли трябва да говоря?
Ще трябва ли да подарявам нещо?
Затуй мълча - не знам какво да правя.
Не искам някак аз да те обидя.
Насити се на мен и ме остави.
Може би не искаш да ме виждаш.
И дори случайно някак да те зърна,
какво очакваш аз да те попитам?
Нищо пак при мен не ще те върне -
любов към мен пак няма да изпиташ.
Няма да те питам нищо. Толкова.
Ще се усмихна кротко. Отдалече.
Колкото и да ме трови болката -
зная - няма смисъл вече.
И няма да извиквам аз отново думите -
ония дългите, изтънчените, сложните.
Като на плачеща цигулка струните -
от мене пак струи тревожното.
... И няма нужда друго да изричам -
освен "Обичам те" - прошепвам ти го скромно.
Искрено. Болезнено. Обичам те.
След време само туй ще помниш...
що да кажа, ако днеска аз те срещна.
Със спокоен глас ли трябва да говоря?
Ще трябва ли да подарявам нещо?
Затуй мълча - не знам какво да правя.
Не искам някак аз да те обидя.
Насити се на мен и ме остави.
Може би не искаш да ме виждаш.
И дори случайно някак да те зърна,
какво очакваш аз да те попитам?
Нищо пак при мен не ще те върне -
любов към мен пак няма да изпиташ.
Няма да те питам нищо. Толкова.
Ще се усмихна кротко. Отдалече.
Колкото и да ме трови болката -
зная - няма смисъл вече.
И няма да извиквам аз отново думите -
ония дългите, изтънчените, сложните.
Като на плачеща цигулка струните -
от мене пак струи тревожното.
... И няма нужда друго да изричам -
освен "Обичам те" - прошепвам ти го скромно.
Искрено. Болезнено. Обичам те.
След време само туй ще помниш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
