13.06.2008 г., 10:32

... Обичам те...

1.4K 0 6

 

... Обичам те...

 

Обичам те и дръзка, и смирена,

със устните си жадни те обичам.

Обичам те, когато си до мене,

 когато си далече... те обичам!

 

Обичам те и плаха, и нахална.

Със пръстите си нежни те обичам.

Обичам те в болезнена реалност

и в сън сънуван... те обичам!

 

Обичам те и силна и сломена.

Със тялото си страстно те обичам.

Обичам те, от думи наранена,

дори не вярващ в мене... те обичам!

 

Обичам те щастлива и нещастна.

С душата си безумно те обичам.

Обичам те, когато ме обичаш.

Дори и да не ме обичаш... те обичам!

MariAngel

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БРАВО!
  • ок
  • Ау! Обичай!

    "Когато докосвам с устни безкрая,
    когато не бива, аз все пак мечтая.
    Защото дори до безкрай да отричам,
    отново живея. Отново обичам!"

    Поздравче за теб!


    ПП: Едно срамежливо предложение - пробвай без "пак" в последните редове на куплетите.


  • Благодаря
  • Всеотдайна обич! Хареса ми стихът ти, Марияна! Антонимите силно въздействат! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...