Обичам те!!!
Обичам те, може би не съм ти го
казвал днес. Ти си моята малка
болест, болестта, с която не мога
да живея, но и без която ще умра.
Нуждая се от теб, ти можеш да
промениш живота ми, но времето,
чакането, отчаянието и незнанието
ме объркват, където и да отида,
мисълта за теб винаги ме докопва.
Обичам те, искам сега да изкрещя,
но ще стоя тихо, за да не се нараня,
как сега искам аз нещата да променя,
мислите си в ума да успея да подредя,
чувствата си с теб отново да споделя
и пътят към сърцето ти да извървя,
дори след малко време да не съумея
спомена изгарящ от теб да преодолея.
Обичам те, но ти искаш повече да не
го казвам. Така ще бъде, щом вече
започвам да ти преча и досаждам,
но няма да спра да се надявам
и да вярвам, защото ти знаеш, че ще
те чакам колкото е необходимо.
Получих писмата ти - същите са
както преди време, знам, че с теб
не трябва да се отбягваме, а да си
помогнем и повярваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Кузев Всички права запазени
