Обичам те
Когато си далече, аз тъгувам.
Сълзите ми се стичат като водопад.
Добре съм, щом заспя и засънувам,
че си до мен и няма вече хлад.
Защото твоите ръце ме сгряват,
лицето ти ме кара да сияя
и сякаш всичките звездички заблестяват
и в този миг и аз, и ти сме в рая.
Но се събуждам и в жестоката реалност
съм свита в малка паяжина.
Светът, със своята баналност,
затрупва мислите ми с лавина.
И аз изгарям от копнеж
да видя твоето лице,
което ще стопи и онзи скреж,
стаил се в моето сърце.
Искам те до мен, обичам те безкрайно.
Ти си моята сбъдната магия,
мечтата ми и слънцето омайно,
а може би и моята орисия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Дечевска Всички права запазени
