Когато си далече, аз тъгувам.

Сълзите ми се стичат като водопад.

Добре съм, щом заспя и засънувам,

че си до мен и няма вече хлад.

Защото твоите ръце ме сгряват,

лицето ти ме кара да сияя

и сякаш всичките звездички заблестяват

и в този миг и аз, и ти сме в рая.

Но се събуждам и в жестоката реалност

съм свита в малка паяжина.

Светът, със своята баналност,

затрупва мислите ми с лавина.

И аз изгарям от копнеж

да видя твоето лице,

което ще стопи и онзи скреж,

стаил се в моето сърце.

Искам те до мен, обичам те безкрайно.

Ти си моята сбъдната магия,

мечтата ми и слънцето омайно,

а може би и моята орисия.