„Обичам те!” -
Не, моля те, не ми го казвай!
„Обичам те!” -
Не се доказвай!
„Обичам те !“ -
Това ми казваш.
„Обичам те!“ -
И иска ти се да го вярваш.
„Обичам те!“ -
Отново ми повтаряш.
„Обичам те!“ -
И ти повярвах.
„Обичам те !“ -
Накара ме и аз да кажа.
„Обичам те!“ -
Направих всичко, за да ти докажа.
„Обичам те!“,
А днес си заминаваш.
„Отивам си!“ -
Ще те попитам -
„Как...? Нали обичаше ме...?!“
Невинно ще ми отговориш ти:
„Нима не знаеш? Tук всичко е игра -
Да - думи силни казваш, но не вярваш на това
И фразата така във въздуха остава?
А ти...? Наистина ли ми повярва?!“
„Обичам те!“ -
Ще кажа утре аз на друг.
„Обичам те!“ -
И трябва да повярва.
„Обичам те!“ -
Ще го прегърна.
„Обичам те!“ -
И ще си тръгна.
„Обичам те!“ -
Сърцето аз ще му изтръгна.
„Обичам те!“ -
Ще се обърна.
„Обичаш ме?“ -
Наистина повярва.
„Обичаш ме.“ -
Не знаеш ли?... Такава е играта -
Така се казва, без да се доказва,
Като игра на покер - лъжем се взаимно,
Но не бива да се вярва тъй наивно.
И по закон неписан - побеждаваш,
единствено щом бил си вече победен.
© Кикито Всички права запазени