Аз милвам косите ти

с мисълта, че все ги обичам.

За летни тревички

косите ти спомен навяват,

когато в росата планинска се къпехме.

Аз галя ръцете ти

с мисълта, че все ги обичам.

За птичета плахи

ръцете ти спомен навяват,

когато немирни в косата ми пърхаха.

Потъвам в очите ти

с мисълта, че все ги обичам.

За извори живи

очите ти спомен навяват,

когато усещах, че гмурвам се в дълбока вода.

Целувам лицето ти

с мисълта, че все го обичам.

За ясното слънце

лицето ти спомен навява,

когато с усмивка най-светла прогонва нощта.

Изгарям от устните ти

с мисълта, че все ги обичам.

Тъй сладка забрава

твойте устни ми носят,

защото

при досега с тях

забравям къде съм,

забравям кой ден е...

Единствено знам, че ти си при мен.        

Живодар ДУШКОВ