darko47
138 резултата
***
Бях посърнал, измъчен, смутен...
Бях потиснат. Направо нещастен...
Мрачен ден, но само за мен –
облак слънцето дръпна със ласо.
И в главата си мисли най-тъмни ...
  65 
Баху-Меседу Расулова, Дагестан
По знойната пустиня бавно се придвижваха слонове. Върху огромния гръб и на главата на техния водач като черен облак бяха накацали птици и кълвяха от гънките на кожата малки насекоми, припознали това място като своя малка родина. Насекомите се размножаваха там и се хран ...
  84 
Баху-Меседу Расулова, Дагестан
Сърната за последен път изведе своите пораснали дечица на последна разходка. И на сбогуване им каза:
–Дадох ви всичко, което можех да ви дам. Научих ви на всичко, което самата аз зная. Живейте, радвайте се и бъдете щастливи. Нека чувствителният ви слух и бързите ви ноз ...
  75 
Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Човек трябва да се научи да мисли! Плугът ръждясва, когато не се употребява, а когато оре, блести. Също така и човешкият ум ръждясва, когато не мисли. Ако мозъкът е ръждясал, тогава плътта ще вземе връх над разума и човекът няма да бъде човек, а слабо безволево същест ...
  108 
В купето влязох пръв и веднага си избрах предпочитаното при пътуване място – в ъгъла, до прозореца, в посока на движението. Следващият пътник пък се настани в другия ъгъл, до вратата. Явно и той предпочиташе локомотивът да е пред него. Носеше малък сак. Постави го на багажника над себе си, а пакет, ...
  90 
Баху-Меседу Расулова
Като почукваше с бастун по калдъръмената селска уличка, бавно вървеше сляп старец. Той знаеше наизуст много цитати от Корана, а и много молитви. Съселяните му уважаваха мъдрия дядо и го канеха на всички по-важни мероприятия. Днес се връщаше от тържество по повод раждането на мом ...
  107 
Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Задължен съм ти за тази вила! Ако не беше ти да ми помогнеш за отпускането на кредита... – облегнат на креслото, Ибрахим разпери ръце.
–Какви ги говориш, Ибрахим?! Защо са приятелите ако не си помагат! Ти не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за вносните г ...
  139 
Баху-Меседу Расулова, Дагестан
1.
Късна есен. Птиците в ята летяха на юг. В опашката на едно от тях старателно махаше с крилца още неукрепнало птиче. То за първи път се отправяше към непознатите топли страни. Уморено от дългото летене, то започна да изостава. С крясък питаше майка си защо не могат д ...
  110 
На S.
Три думи и един въпрос.
Би следвало да отговоря мигом.
Но всъщност нямам отговор тъй прост:
... когато в мене болка блика ...
  189 
Ако всеки градец или град,
ако всяко българско село,
паметник имат на своя площад,
знак „ин мемориам“ и стела
с имена в бронз или вдълбани – ...
  104 
Родино – скъпа, свидна, мила,
мой свиден майчин дом, мой бащин кът...
На юг прегръщаш ти Родопа, Пирин, Рила.
На север Дунав приласкал брегът.
През теб Балканът опнал си лъкът... ...
  101 
Сърцето ми е рана... Пак е рана!
С годините уроци уж натрупах.
Уж щит му изковах стоманен,
а под стрелата на Амур се пукна.
Уж опит имах – толкова се парих, ...
  129 
На Лили Иванова
Да стигнеш до върха и да останеш...
Непоклатима ветровете да посрещаш...
Звездите, слънцето да хванеш –
без страх, че непосилно са горещи... ...
  70 
Баху-Меседу Расулова
Подари ми в нощ катранна
слънчев лъч. Един макар.
За подарък стига само
твоя поглед – в буря фар. ...
  271 
Баху-Меседу Расулова
Дедите ни не са предали
в наследство само доброта.
Не всеки ручей е кристален –
мътней водата след дъжда. ...
  265 
Баху-Меседу Расулова
На скалистата гръд –
нишка сребърна, жива:
там намерило път
водопадче игриво. ...
  264 
***
Не знам кое бе първо:
сънувах те и се събудих
или това,
че щом очи отворих,
у мене мисълта за теб ...
  188 
***
Баху-Меседу Расулова
Със думи планината да представя?
Ненужни са за планината те!
Ще кажа „планина“ и ще оставя
самата тя в детайли да расте. ...
  234 
Баху-Меседу Расулова
Елховата гора е в лунна светлина,
сребро и злато лей небесна висина.
Треви не шумолят. И клонка не трепти –
на птици, зверове съня да не смути. ...
  227 
Баху-Меседу Расулова
Ръката си студът простря,
сред листопада ред той внася.
Разпръсна в голата гора
среднощна ледена украса. ...
  247 
Ирина ТРУЩИНА
На Мила Лазарова
Луна и стих. Халка в позлата.
Вратичка и пътечка край цветята.
Покривка, шита в бод ажурен. ...
  299 
Ирина ТРУШИНА
На Мила Лазарова
От твоята ръка тъй ненадейно,
в знак на приятелство добро,
получих дар аз чародеен – ...
  1020 
Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Със непонятна глъбина
За вас е ребусът на знака.
Луната само над вълна ...
  289 
Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Във твоя стих пулсираше живота
и сякаш твойте думи бяха щит.
Със тях зовеше Светлото, Доброто ...
  288 
***
***
На състудентите ми от специалността „История“ на Великотърновския университет (1969-1973)
Отвсякъде! (Да, туй е алегория!)
пресечна точка Търновград бе станал
за всички нас, решили, че история ...
  145 
Увлича ме компанията в своя жив
и сякаш безконечен шум,
но сякаш червей гложди моя ум:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Усмихвам се на вица сполучлив, ...
  97 
***
Внезапно себе си попитах:
„Защо морето е сърдито?“
До вчера ласкаво, игриво,
бих казал – със вълни лениви,
а днес е яростно и гневно... ...
  154 
Между дулото на пушката
и сърцето на Ботев,
пред излетелия бързащ куршум
крехък щит се намирал –
картата на материка. ...
  178 
От морето Фока предпочете
битката да наблюдава –
где вълни вишиха гласовете:
„Слава! Слава! Слава!“...
Не вълнѝ – войниците му бяха! ...
  238 
Тя можеше да бъде скрита
в килията, сред куп от ръкописи,
но сякаш провидял искрите,
с друг път ориса я Паисий –
на българите към душите. ...
  234 
Не слуша доводи разумни,
приятелски съвети, думи
сърцето.
Самò пътеката открива
макар от болка да се свива ...
  216 
„Червено вино снощи пих...“
Робърт Бърнс
Когато съм тъжен,
и чашата с мене тъжи
и виното в нея ...
  135 
***
Когато дъждът свойте струи излива в лицето ти
и вятърът пръсти студени прокарва по твоето тяло,
могъл бих само своята топла прегръдка да ти предложа –
чрез нея горещата моя любов ти да почувстваш.
Когато вечер плъзнат сенките, а след тях – и звездите ...
  140 
Аз милвам косите ти
с мисълта, че все ги обичам.
За летни тревички
косите ти спомен навяват,
когато в росата планинска се къпехме. ...
  179 
През пролетта те обичам,
когато
славея успяваш да надпееш.
През лятото те обичам,
когато ...
  196 
***
Дела трябват, а не думи.
Васил Левски
Пред избори омайват ни все сладко
и бъдещето очертават гладко
във приказка – била и не била. ...
  181 
Кажи ти моите и аз твоите кривини,
па да се поправим и да вървим наедно.
Васил Левски
Не си ти наш народен предводител! Не си –
народа, щом превръщаш в избиратели, ...
  148 
Народната работа стои над всичко.
Васил Левски
У нас и в чужбина
с имот след имот,
с коли вихрогони, ...
  213 
Питанки –
едва ли те са упрек,
щом народът осъзнал е:
идва ден
и от шията си ...
  155 
Евгени Евтушенко (1932-2017)
* * *
На М. Бернес
Руснакът иска ли война?
Попитай тази тишина, ...
  344 
Предложения