Обичам те!
Обичам те! Отдавна се изтърка,
до подпис — за продадени души
и после питаш: Как сърцето сбърка?
И разумът, а рядко той греши.
Обичам те! Не казвам, че ми писна,
за даденост ме вземат, всеки път
и като клуп на шията да висне,
дългът... Сълзите ми да го платят.
Обичам те! Не казвай — измълчи ме,
че любовта се ражда в тишина.
Жена съм, стигма нося, вместо име.
Любов ми е едничката вина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
