31.08.2007 г., 0:54

Обичам те, какъвто те измислих

879 0 10
 

Като труден пъзел те събирам,

откривам част от теб във всеки миг,

и твойта същност аз намирам

пред себе си като колаж велик.

Усмивката ти взех от небесата,

косата ти - от бурното море.

Очите ти ме заслепяват всяка утрин,

а устните намерих у дете.

Ръцете ти са като топъл пясък

и като нежен морски летен бриз.

Челото ти - като листо на ясен,

и бузки, гладки като на войник.

Аз търся те със всяка моя мисъл,

рисувам със затворени очи.

Обичам те, какъвто те измислих,

и винаги ще те обичам, щом това си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...