31 ago 2007, 0:54

Обичам те, какъвто те измислих

  Poesía
885 0 10
 

Като труден пъзел те събирам,

откривам част от теб във всеки миг,

и твойта същност аз намирам

пред себе си като колаж велик.

Усмивката ти взех от небесата,

косата ти - от бурното море.

Очите ти ме заслепяват всяка утрин,

а устните намерих у дете.

Ръцете ти са като топъл пясък

и като нежен морски летен бриз.

Челото ти - като листо на ясен,

и бузки, гладки като на войник.

Аз търся те със всяка моя мисъл,

рисувам със затворени очи.

Обичам те, какъвто те измислих,

и винаги ще те обичам, щом това си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...