31 ago 2007, 0:54

Обичам те, какъвто те измислих

  Poesía
882 0 10
 

Като труден пъзел те събирам,

откривам част от теб във всеки миг,

и твойта същност аз намирам

пред себе си като колаж велик.

Усмивката ти взех от небесата,

косата ти - от бурното море.

Очите ти ме заслепяват всяка утрин,

а устните намерих у дете.

Ръцете ти са като топъл пясък

и като нежен морски летен бриз.

Челото ти - като листо на ясен,

и бузки, гладки като на войник.

Аз търся те със всяка моя мисъл,

рисувам със затворени очи.

Обичам те, какъвто те измислих,

и винаги ще те обичам, щом това си ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...