31 авг. 2007 г., 00:54

Обичам те, какъвто те измислих

881 0 10
 

Като труден пъзел те събирам,

откривам част от теб във всеки миг,

и твойта същност аз намирам

пред себе си като колаж велик.

Усмивката ти взех от небесата,

косата ти - от бурното море.

Очите ти ме заслепяват всяка утрин,

а устните намерих у дете.

Ръцете ти са като топъл пясък

и като нежен морски летен бриз.

Челото ти - като листо на ясен,

и бузки, гладки като на войник.

Аз търся те със всяка моя мисъл,

рисувам със затворени очи.

Обичам те, какъвто те измислих,

и винаги ще те обичам, щом това си ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...