Жена с лице нежно,
коса руса, устни алени.
Ти, стройна и красива,
в тиха нощ си ме родила.
В безсънни нощти бдяла си над мен.
С плач съм те събуждала всеки ден.
Мисълта за мен, малкото дете,
все още гори във теб!
Мамо, пораснах!
Разбрах какво е болката, да те обичат и да обичаш!
С усмивка да приемам тъгата, със сълза - радостта.
Ти ме научи на всичко това!
Твоето малко момиче е вече голяма жена.
В живота ти ми бъди упора.
Мамо, скъпа си ми ти,
не си и помисляй да ме оставиш сама!!!
© Меглена Стефанова Всички права запазени