Обичам те, мамо!
знаеш, нали?
Дори да не казвам го често,
ти четеш го в мойте очи.
Обичам до тебе да бъда,
да даваш ми сили,
да милваш ме с нежна ръка,
да мога на твойто рамо да плача,
да утешаваш ме, когато съм сама.
Обичам да чувам гласа ти нежен,
да виждам усмивките твой,
да мога, когато поискам,
в преградките ти нежни
за миг да поживея.
Ядосвам те много,
и плачеш ,
но знам, не съжаляваш,
че си родила мен.
Обичам те, мамо,
знаеш, нали?
Ти си светлината на мойте дни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
