Обичам те! Не те обичам!
Обичам те - безумно повтарях.
Обичам те - неистово мълвях.
Обичай го - ми отговаряше тишината.
Но ти мълчеше сляп и ням.
Обичай ме! Крещях безгласно.
Обичай ме! Неистово и само мен.
Обичам те - ми отговаряше самотата.
А ти ме гледаше обезверен.
Обичаш ме! Простенах жално!
Обичаш ме! И в този ден!
Обича те - ми каза тъгата.
И отговори отново вместо теб.
Не ме обичаш! Разбрах накрая.
Не ме обичай! Извиках през сълзи.
Не те обичам - чу се от безкрая...
и със тези свои думи всичко в мен уби.
Обичам те - неистово мълвях.
Обичай го - ми отговаряше тишината.
Но ти мълчеше сляп и ням.
Обичай ме! Крещях безгласно.
Обичай ме! Неистово и само мен.
Обичам те - ми отговаряше самотата.
А ти ме гледаше обезверен.
Обичаш ме! Простенах жално!
Обичаш ме! И в този ден!
Обича те - ми каза тъгата.
И отговори отново вместо теб.
Не ме обичаш! Разбрах накрая.
Не ме обичай! Извиках през сълзи.
Не те обичам - чу се от безкрая...
и със тези свои думи всичко в мен уби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
