Не ме обичай повече така
обсебващо, безсънно, до омраза,
жестоко, без да мога да реша
кого кой повече наказа.
Не ме обичай повече така
ревниво, взискателно, егоистично,
непостоянно, възползвайки се от страстта,
обръщайки живота наобратно.
Не ме обичай повече така
изпепеляващо, болезнено, без мярка,
обречено, разплакано, без правила
и вкопчвайки се в мене като сянка.
Не ме обичай повече така
на колене пред мен от изнемога.
На глас ти шепна, мълчешком крещя
от страх, от нежност, от тревога...
... от това... и аз обичам те така.
© Силвия Върбановска Всички права запазени