Обичам ви, хора!
ОБИЧАМ ВИ, ХОРА!
… от мене Господ друго не поиска, освен да бъда праведен човек,
да мина през света със бяла ризка и да споделям своя хлебец мек,
да гушна благо плачещо детенце – и да му купя плодов сладолед,
да си закърпя вехтото сетренце, прославило ме вредом – стар Поет,
при тъжната Жена да ида с цвете – да си я милна в ледения парк,
а тя да ми рече: – Здравей, Поете! – вторачена ми в дрипавия кларк,
за мама да запаля свещ във храма, за тати сетне – Бог да го прости! –
по-проста радост на Земята няма! – човек да сбъдне своите мечти.
И в някой миг, дори да ме застрелят, дано да ме запомните така? –
живея по Господнята повеля – да бъда брат на всяка живинка!
12 февруарий 2024 г.
гр. Варна 12, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
