Обичам ви, хора!
ОБИЧАМ ВИ, ХОРА!
… от мене Господ друго не поиска, освен да бъда праведен човек,
да мина през света със бяла ризка и да споделям своя хлебец мек,
да гушна благо плачещо детенце – и да му купя плодов сладолед,
да си закърпя вехтото сетренце, прославило ме вредом – стар Поет,
при тъжната Жена да ида с цвете – да си я милна в ледения парк,
а тя да ми рече: – Здравей, Поете! – вторачена ми в дрипавия кларк,
за мама да запаля свещ във храма, за тати сетне – Бог да го прости! –
по-проста радост на Земята няма! – човек да сбъдне своите мечти.
И в някой миг, дори да ме застрелят, дано да ме запомните така? –
живея по Господнята повеля – да бъда брат на всяка живинка!
12 февруарий 2024 г.
гр. Варна 12, 55 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
