Обичаме се безмерно много
в тишина, понякога без звук.
Моя си за вечни времена,
като мен не съществува друг.
Усещам пролетния ти пулс,
чета мислите ти всяка нощ.
Непоклатим съм в любовта си
като могъщ индиански вожд.
С възхита наблюдавам как
излъчваш изящна красота.
Не искам да говоря, когато
превръщаш в рай моята душа.
© Васил Георгиев Всички права запазени