3.11.2011 г., 20:05

Обичаме се, усещането е цяло

846 0 3

                                  Посветено

 

 

И в този стих ще съм откровен.

Дойдох тук да те спася от ада,

за да обикнеш единствено мен

и повече никога да не страдаш.

 

Да бъдеш несравнимо любима,

с вълшебна енергия погалена.

Да бъдеш щастлива и значима,

за вечното чувство разпалена.

 

Да знаеш, че винаги си ми мила,

че ти си най-чудесното момиче.

Да получиш топлина и закрила

и  все по-силно да те обичам.

 

Да си доверие, дъх споделим

за добър и прекрасен свят зов

и чрез всеки миг незабравим

да пребъде великата ни любов.

 

Заедно сме живот и причастие.

Вярваме в творческото начало,

с душите си в него участваме.

Обичаме се, усещането е цяло.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!
  • За любов се срещнахме и тук

    Днес трябваше да пиша за мен,
    но аз те обичам толкова много.
    Ще ти даря и съвършения ден,
    защото си ми пратена от Бога.

    Ти си безценния нектар амрита,
    пия щастие, сред чудеса живея.
    Дали съм влюбен все ме питат,
    възпитан съм, да крещя не смея.

    Ти си пламъкът на вечността
    и на всички прекрасни емоции.
    Извор на пътеводна светлина.
    Божия душа от огнени потоци.

    Бяхме любов в минали животи,
    знаем, родени сме един за друг.
    Под звуците на вълшебни ноти,
    за любов се срещнахме и тук.
  • Прекрасно посвещение! Поздрави,Васил!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...