Nov 3, 2011, 8:05 PM

Обичаме се, усещането е цяло

  Poetry » Love
851 0 3

                                  Посветено

 

 

И в този стих ще съм откровен.

Дойдох тук да те спася от ада,

за да обикнеш единствено мен

и повече никога да не страдаш.

 

Да бъдеш несравнимо любима,

с вълшебна енергия погалена.

Да бъдеш щастлива и значима,

за вечното чувство разпалена.

 

Да знаеш, че винаги си ми мила,

че ти си най-чудесното момиче.

Да получиш топлина и закрила

и  все по-силно да те обичам.

 

Да си доверие, дъх споделим

за добър и прекрасен свят зов

и чрез всеки миг незабравим

да пребъде великата ни любов.

 

Заедно сме живот и причастие.

Вярваме в творческото начало,

с душите си в него участваме.

Обичаме се, усещането е цяло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!!!!!!
  • За любов се срещнахме и тук

    Днес трябваше да пиша за мен,
    но аз те обичам толкова много.
    Ще ти даря и съвършения ден,
    защото си ми пратена от Бога.

    Ти си безценния нектар амрита,
    пия щастие, сред чудеса живея.
    Дали съм влюбен все ме питат,
    възпитан съм, да крещя не смея.

    Ти си пламъкът на вечността
    и на всички прекрасни емоции.
    Извор на пътеводна светлина.
    Божия душа от огнени потоци.

    Бяхме любов в минали животи,
    знаем, родени сме един за друг.
    Под звуците на вълшебни ноти,
    за любов се срещнахме и тук.
  • Прекрасно посвещение! Поздрави,Васил!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...