Казваш,

че нямаш Приятели...

Всички наричаш

Предатели...

Само защото...

предала те е Тя...

Защото избрал си

лицето красиво,

което бездушно е,

то няма как да е Диво...

Живял си с него,

обичал си лудо...

А кога се запита:

обичан ли си?

Илюзиите топлят

като Слънце през стъкло.

То сгрява само привидно....

Отпуска душата фалшиво

и усещаш как навлиза студ...

Когато Обича те,

тази, която Обичаш...

Тя не изисква,

от теб да не си себе си...

Не те отдалечава

от Приятелите ти...

а сприятелява се с тях.

Тя не живее в свои мечти,

а Мечтае за твоите дни.

Детето ти по-силно

и от теб обиква...

Защото то всъщност е Теб.

Прелива от щастие

и не те дарява с нещастие...

и с избор на Друг....

Дано се намериш...

... дано си щастлив...