Обичан ли си?
Казваш,
че нямаш Приятели...
Всички наричаш
Предатели...
Само защото...
предала те е Тя...
Защото избрал си
лицето красиво,
което бездушно е,
то няма как да е Диво...
Живял си с него,
обичал си лудо...
А кога се запита:
обичан ли си?
Илюзиите топлят
като Слънце през стъкло.
То сгрява само привидно....
Отпуска душата фалшиво
и усещаш как навлиза студ...
Когато Обича те,
тази, която Обичаш...
Тя не изисква,
от теб да не си себе си...
Не те отдалечава
от Приятелите ти...
а сприятелява се с тях.
Тя не живее в свои мечти,
а Мечтае за твоите дни.
Детето ти по-силно
и от теб обиква...
Защото то всъщност е Теб.
Прелива от щастие
и не те дарява с нещастие...
и с избор на Друг....
Дано се намериш...
... дано си щастлив...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Все права защищены
