3.05.2009 г., 23:15

Обичани

1K 0 2

Във неговите две ръце заспива тя,

лети като перце, макар залостено в съня.

Сладкият му аромат я опива –

негативизмът бавно изгнива.

 

Зареял се е някъде той,

но ръката му не спира да я утешава,

макар да мечтае за покой,

не заспива, а в нейните коси да гледа продължава.

 

Наглед обикновена ни се струва тя,

но ангел я нарича той,

може би не е сбъдната мечта,

но обсипва го с любов-порой.

 

В съня си тя усеща

кехлибарените му очи да я докосват –

има ли ги тях, тя не сеща

ни умора, ни страх – те я омагьосват.

 

Долепила ухо на младите му гърди

потрепва сладко под ударите на сърцето.

Макар да не е песен да я приспи,

тя се унася в съня за момчето.

 

Той е спомен и реалност;

близък, а недостижим

може и да е от човешката баналност

целият театър, копнежът ú неудържим.

 

А дали така по детски

силно я желае?

Дали и той вместо кораба „Радецки”

смело нея сънува и мечтае?

 

Не може да е другояче!

 

Нежността си той не може да изимитира,

привързаността не е създадена, за да е привидна,

и той е изтъкан от чувства –

мила му е тази крехка гълъбица.

 

Любим, Любима –

така се определят тези две същества.

Заедно ли са, ще изтърпят и най-тежката година –

крепостта им е любовта!

 

Усмивката нейна,

прекрасният той

и светлината дневна

ще им свали звезди безброй.

 

Минути, часове се нижат докато със вас говорим -

в стаята се чува само равномерното им дишане,

няма да можем да ги преборим,

но нека поне се насладим на тяхното „ОБИЧАНЕ”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...