10.10.2020 г., 8:53

Обичаш ли боклуци да ядеш?

612 0 0

Обичаш ли боклуци да ядеш

момче на днешната младеж?

Тогава моля, заповядай

в ресторанта мой отсядай

ооо, влизай и недей се притеснява

спокойствие душата обладава

Отпускай се, отваряй портмонето,

приказвай дръзко и превзето

 Аз гледам те с усмивка мазна

тъка подмазващо заразна

паричките ти всички ще измъкна

дълбоко в джоба ти ще бръкна

приветливо те гледам и намигам

 когато с буламачите пристигам

Храни се моя рожбо мила,

храни се яко с всичка сила

усещам как ти се повдигна

от гадост всичко в тебе се надига

но въпреки това не спирай

похапвай и не се нервирай

наздраве със следващата чашка

фалшивото уиски със шамарче пляска

поръчено е вече следващото питие

докарано веднага с някакво мезе

което е с неясно съдръжание

стомах избухнал и страдание

това изисква екстра нещо да дадеш

щом искаш читав да се прибереш

банкнотите вади сега веднага

 защото инак чака те тояга

Останал вече без пари

ти заведението мое оскверни

затуй глупак наивен със ритник

изхвърлен си в следващия миг

 въргаляй се , дреми по тротоара

в студена нощ издишвай пара

накрая някак си въшебно освежен

 започваш следващия божи ден

 младеж усмихнат и без ориентация

не помниш вчерашната излагация

щом имаш пак в джоба си пари сега

отворена за теб е ресторанската врата

и пак започва тази вечер панаира

боклук изящен се на масата сервира

във ресторанта, евтин, миризлив

 но важно е младеж, да си щастлив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...