Обичта е птица
Мечтаехме да бъдем птици
и да се реем във безкрая,
рисувах в топлите зеници
стаена нежност и омая.
Рисувах те с цвета на лято
със нежни пръсти от лъчи,
небето слизаше разлято
в усмихнатите ни очи.
И бризът носеше магия,
пропила в нашите души,
и въздухът, от който пиех
изпълваше ни със мечти.
И като птица полетяла,
при теб се връщам всеки път,
със теб и твойта обич бяла
тъй чудно цветен е светът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
