Обичта си да дариш ...
Обичта си да дариш ...
Валентин Василев - Valqka
Вместо на глътки да се опиват
с твоята любов,
безчестен ако те хвърлят
в горяща клада,
сърцето ти трептящо, нажежат
до бяло като кълбо,
а душата ти, разпъната на кръст
крещи във ада
и всичко вътре в теб неистово
боли ...
О, нечовечност! Що за мъст?
Не би ...!
Боли ли - живи са ти още сетивата -
в тетива на лък ги заплети,
сам стрела, остави се ти на вятъра
и с порив на Икар отново полети ...
В полет заздравяват мъчителните
рани,
душата се възражда, избистрят се
очи,
в сърцето само мъждукаща искра
остава,
пази я - на друг някой обичта си
да дариш ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
