По пътя тръгнах, непознат за мене,
загубих всякаква представа за живот и време.
Незнайно озовах се във пределите на ада
и горях, затъвах без пощада.
Виждах единствено на дявола очите,
той убиваше жестоко в мен мечтите.
Говорих му единствено с една молба,
да ме пусне да си тръгна у дома.
Тогава той лукаво се усмихваше,
"Ще дойде време" - иронично винаги ми казваше.
И всяка нощ заспивах със надеждата,
че тази нощ ще бъде може би последната. ...