Nov 30, 2010, 10:01 PM

Обикнах ада

  Poetry » Other
1.1K 0 1

По пътя тръгнах, непознат за мене,

загубих всякаква представа за живот и време.

Незнайно озовах се във пределите на ада

и горях, затъвах без пощада.

Виждах единствено на дявола очите,

той убиваше жестоко в мен мечтите.

Говорих му единствено с една молба,

да ме пусне да си тръгна у дома.

Тогава той лукаво се усмихваше,

"Ще дойде време" - иронично винаги ми казваше.

И всяка нощ заспивах със надеждата,

че тази нощ ще бъде може би последната.

И пак сънувах моя дом със моите липи,

къщата, която ще позная и насън дори.

Сърцето ми за пътя към дома копнее,

по него да се върне ден и нощ жалее.

Мина време, може би години, векове,

аз забравих всички страхове...

Тогава дяволът отвори пътната врата.

-Хайде, тръгвай вече у дома!

Чувах думите, които толкова съм чакала,

за които нощ след нощ съм плакала!

Но сърцето ми за миг замря,

забравих пътя към дома!

Щом излязох, дяволът ми рече:

"Послушай твоето сърце човешко".

Аз вървях, а сърцето ми крещеше,

то обсебено от ада беше...

Пътя към дома аз вече съм забравила,

единственият дом е адът, който съм познавала.

Очите гледаха към портите на ада,

краката теглеха ме пак към прага...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...