Обикнах Есента
- ОБИКНАХ ЕСЕНТА
Дойдох от скутите на бронзовото лято,
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята,
и ни омайва пак със красота...
Подгонени по Витоша пълзят мъглите,
над тях се свива синьото небе...
За слънцето изгубено тъгуват Дните...
Разплакват се от ситни дъждове!
Самотни ветрове препускат през горите.
Полето губерите си тъче..
Пустеят златните кафези в планините...
И Скуката със брадвата сече!
Понякога над сивото проблясва,
изцеждани от лятото лъчи...
Като художник багрите размесват.
Таланта им, в картините личи!...
Със чудни образи се пълни Синевата
И гледа ни със от горе със очи!..
Изцеждат се от покривите на земята,
откраднати от лятото лъчи...
Дойдох от скутите на бронзовото лято
и срещнах търсената красота!
През есента, най-зряла е Земята...
И затова обикнах Есента!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени
