Sep 4, 2016, 9:41 PM

Обикнах Есента

399 0 3
  1. ОБИКНАХ ЕСЕНТА

 

Дойдох от скутите на бронзовото лято,

и спрях в градините на есента...

Като узряла ябълка дъхти Земята,

и ни омайва пак със красота...

 

Подгонени по Витоша пълзят мъглите,

над тях се свива  синьото небе...

За слънцето изгубено тъгуват  Дните...

Разплакват се от ситни дъждове!

 

Самотни ветрове  препускат през горите.

Полето губерите си тъче..

Пустеят  златните кафези  в планините...

И Скуката със брадвата  сече!

 

Понякога  над сивото проблясва,

изцеждани от лятото лъчи...

Като художник  багрите размесват.

Таланта им, в картините личи!...

 

Със  чудни образи се  пълни Синевата

И гледа ни със  от горе със очи!..

Изцеждат се от покривите на земята,

откраднати от лятото лъчи...

 

Дойдох от скутите  на бронзовото лято

и срещнах търсената  красота!

През есента, най-зряла е Земята...

И затова обикнах Есента!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...