biser (Бисер Бойчев)
97 0
12.12.2009 г., 9:54 ч.

Обикновено е така 

  Поезия
892 0 12

Между двете целувки във бялото
сняг се сипеше - пухкав и лек.
Бе небето усмихнато цялото,
ние правехме снежен човек.

Ти с целувка направи му устните.
Аз очи от небе му заших.
После, тайно от тебе, във шепата
и сълза от любов му дарих.

Между двете целувки във бялото
аз те гледах, ти гледаше мен.
Грее в надежда лицето му, цялото -
да ни види на другия ден.

Пак съм тук. Пролетта е разцъфнала
във красива и цветна дъга,
ала него го няма. Стопил се е,
както в мен и във теб любовта.

Нека с теб да не търсим виновния.
Любовта - тя е просто сезон,
но пораснали, нека си спомняме
за целувките две мълчешком.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??