Обикновено е така
Между двете целувки във бялото
сняг се сипеше - пухкав и лек.
Бе небето усмихнато цялото,
ние правехме снежен човек.
Ти с целувка направи му устните.
Аз очи от небе му заших.
После, тайно от тебе, във шепата
и сълза от любов му дарих.
Между двете целувки във бялото
аз те гледах, ти гледаше мен.
Грее в надежда лицето му, цялото -
да ни види на другия ден.
Пак съм тук. Пролетта е разцъфнала
във красива и цветна дъга,
ала него го няма. Стопил се е,
както в мен и във теб любовта.
Нека с теб да не търсим виновния.
Любовта - тя е просто сезон,
но пораснали, нека си спомняме
за целувките две мълчешком.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Но за стихчето - наистина ме трогна много... Поздравления ! Продължавай в същия дух ! 
