16.10.2012 г., 17:44

Обиколки

615 0 0

нещо вътре в мен умира,
щом в думите твои огледам се
и да дишам, ето,  често спирам,
и рядко вече намирам се 

 

опитах се да те препиша от частта онази,
където в мене се загуби безвъзвратно;
ала открих от тебе само чужди фрази,
макар че чувала те бях стократно

 

кънти в ума ми нечий глас
и сгъва ме на кратки болки,
в които бавно се загубих аз-
в гонещите,
търсещите

 

обиколки

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...