Oct 16, 2012, 5:44 PM

Обиколки

  Poetry » Love
617 0 0

нещо вътре в мен умира,
щом в думите твои огледам се
и да дишам, ето,  често спирам,
и рядко вече намирам се 

 

опитах се да те препиша от частта онази,
където в мене се загуби безвъзвратно;
ала открих от тебе само чужди фрази,
макар че чувала те бях стократно

 

кънти в ума ми нечий глас
и сгъва ме на кратки болки,
в които бавно се загубих аз-
в гонещите,
търсещите

 

обиколки

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...