Пухкав облак ще ти подаря,
на балкона ти следобед да поплаче,
да погали с облачната си ръка
нежните ти бузи и клепачи.
И дори да ти направи огърлица
от кристалните си капчици вода.
Пръсти да зарови във косици
и да блеснат - цветни стъкълца.
Пухкав облак ще ти подаря,
сълзите си над тебе да разлее,
да целуне с пръски тихите стъкла,
песничка прохладна да ти пее.
А тя, по теб да запълзи
и с нектарен сън да те опива.
Да разпънат се над теб дъги,
цветно да нашепват ти - Заспивай!
Пухкав облак ще ти подаря,
на балкона ти следобед да поплаче,
да ти разкаже с облачните си слова,
как важна си и колко много значиш
за едно, очакващо момче,
в стихове, което те рисува.
А после ги окачва по небе
и вярва, че за него съществуваш.
© Деян Димитров Всички права запазени