Облачно момиче
Спиш ли, облаче, или пътуваш?
Вятърът размирен те разроши,
бяло си и ангелски флиртуваш,
по детински кацнало в топола.
Изтокът те гони, не те иска,
слънцето пронизва те със огън,
в трепет си, че някакво момиче
те повика, като глас от спомен.
Спиш ли, облаче, дали сънуваш -
някъде далече в горска къща,
млада родопчанка хляб ти меси,
пее тихо, ала ти я чуваш...
Сутринта, преди да вдигне поглед,
ти ще стигнеш носено от жажда
в дворчето, разцъфнало във ружи,
ще се спреш и там ще хвърлиш сянка -
силует на момък пропътувал
планини за своето момиче...
Спиш ли, облаче? Или пътуваш?
Твоето момиче те обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
