Облаци мои, мои посестрими
Облаци мои, мои посестрими.
Аз преминавам над вас, и ви прегръщам.
Надъждихте се и изливате сълзи,
то е, защото аз ви обичам.
Ветровея, защото ме има.
Не тъжете, усмихнете очите си.
И тогава дъгата красива
ще разлее над вас цветовете си.
Ще рисувам със пръсти небето
в багри нежни от мойте усмивки,
и със сънена песен в сърцето си
ще звъня над просторите светли.
Ще разказвам за всичко, което
несподелено от мен е останало.
Ще споделям дълбините в сърцето
и тогава ще запее и слънцето.
Имам обич, като цвете красива.
Имам спомен ромолящ, непресъхващ.
Аз съм багра, и съм много обичаща,
затова съм и вятър нестихващ.
Ставам буря в душата от болка.
Ураган от обиди нанесени.
И вихрушка със ледени пръски,
ако любовта си тръгне на пръсти.
Вихровея, потъмняла от мъка,
и лавинна се спускам над кръста,
ако нямам до себе си близки,
да прегърна, когато си тръгна.
Затова ви обичам, прегръщам,
мои облаци, тъмни и светли.
Преминавам с ветровете във себе си
над вас, а вие проливате сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
