5.08.2022 г., 9:46

Облечена в Луна.. и грях

1.1K 2 8

 

Желая те, о, колко те желая, 

такава, истинска, каквато си!

Да бъдеш тук, във мойта стая, 

а не единствено във моите мечти... 

 

И голотата ти облечена в Луна

(нахлула палаво незнайно как при нас)

аз цялата с целувките си да я украся,

с целувките... и цялата си страст... 

 

Да галя, да целувам, да те имам, 

тъй както неведнъж било е - с плам!

И устни в устни вишневи да впивам, 

да вливам бурите си в твоя ураган!

 

Желая те, о, колко те желая!

Сънувам нощем нежния ти смях. 

Мечтая те, о, колко те мечтая, 

облечена единствено... в Луна и грях... 

 

13.04.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...