11.07.2006 г., 12:09

Облечена в спомени

881 0 2
Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла.

Ако ме срещнеш някога в деня си,
недей ме спира, отмини.
Облечи ме само в спомени,
и ще бъда пак онази,
на която бе дарил своите първи мечти.

Онази, която вече я няма,
сега друга с очите нейни взира се в теб,
но своя образ предишен
в твоя поглед познала,
разбра, че поне в едно сърце е оцеляла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро,харесва ми,но мисля,че можеш и по-добре!
  • Хареса ми идеята и първия куплет.На останалите им трябва още малко,съвсем малко.
    Поздрави и успех!Ще го оценя после

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...