11 июл. 2006 г., 12:09

Облечена в спомени

884 0 2
Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла.

Ако ме срещнеш някога в деня си,
недей ме спира, отмини.
Облечи ме само в спомени,
и ще бъда пак онази,
на която бе дарил своите първи мечти.

Онази, която вече я няма,
сега друга с очите нейни взира се в теб,
но своя образ предишен
в твоя поглед познала,
разбра, че поне в едно сърце е оцеляла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е добро,харесва ми,но мисля,че можеш и по-добре!
  • Хареса ми идеята и първия куплет.На останалите им трябва още малко,съвсем малко.
    Поздрави и успех!Ще го оценя после

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...