Jul 11, 2006, 12:09 PM

Облечена в спомени

  Poetry
882 0 2
Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла.

Ако ме срещнеш някога в деня си,
недей ме спира, отмини.
Облечи ме само в спомени,
и ще бъда пак онази,
на която бе дарил своите първи мечти.

Онази, която вече я няма,
сега друга с очите нейни взира се в теб,
но своя образ предишен
в твоя поглед познала,
разбра, че поне в едно сърце е оцеляла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е добро,харесва ми,но мисля,че можеш и по-добре!
  • Хареса ми идеята и първия куплет.На останалите им трябва още малко,съвсем малко.
    Поздрави и успех!Ще го оценя после

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...